„Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ Матей 6:14-15

Не само, че се нуждаем от ежедневната прошка толкова, колкото се нуждаем от ежедневния хляб, но също така трябва да се молим за благодат за да прощаваме на другите. Това трябва да е ангажимент за целия ни живот. Не е лесно. Никой никога не е казал, че ще бъде. Това вероятно е най-трудното нещо в християнството. Но четейки Господната молитва разбираме ясно, че общението ни с Бог преминава през простителност.

Защо Исус толкова държи на това? Най-естествената тенденция в света е да отвърнем, когато някой ни е обидил. Това е толкова естествено, че се случва инстинктивно. Исус обаче ни казва да правим нещо, което не е естествено, но свръхестествено: напълно да прощаваме на хората.  Когато Святият Дух е у дома, това означава, че Той не е наскърбен. Той може да бъде Себе Си; Той не се приспособява към нас, ние се приспособяваме към Него. Когато Исус каза: „Ако простите на хората, когато те съгрешат против вас, тогава вашият небесен Отец ще ви прости „ – Той не говореше за това как да постигнем спасение. Ние имаме този дар. За да имаме интимна връзка с Отец трябва да сме в състояние да прощаваме. Благословението от това общение е толкова могъщо, че скоро ще забравим обидата или нараняването, което сме простили.