„Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.“  Йов 19

Самосъжалението не е като някои други грехове, които ни тревожат. Възможно е да бъдем изпълнени със самосъжаление и това да не изглежда чак толкова страшно. Може да мислим, че дяволът иска само да паднем в някакъв скандален грях. Той не се интересува от това как ни хваща, така че ако успее да ни хване като ни накара да се самосъжаляваме, ще го направи.

Как да определим самосъжалението? Съжаляваме ли себе си, това означава самооправдание. Страшното е, че понякога не успяваме да осъзнаем, че сме в това състояние. Самосъжалението се придобива без никакво обучение или дисциплина. За нас е толкова естествено, колкото свинята, която скача в калта.

Врагът обича нашето самосъжаление, защото вече няма да бъдем заплаха за него. Той ще ни остави сами, защото си казва: „Спечелил съм този човек“. Така вече може да си играе с нас, ако останем в това състояние.

Къде тогава да намерим своето изцеление? Нека да започнем с примера на Исус на кръста – Той не си позволи дори нито един миг на самосъжаление, защото това е грях.

Исус никога не е съгрешил, въпреки че е бил изкушен във всичко. Той знае какво чувстваш и те разбира. Трябва да се справим с проблема вътре в нас. Трябва да престанем да обвиняваме другите и да признаем, че сме съгрешили пред Бога. Той ще ни прости и възстанови отново.