Когато дойде времето учениците да бъдат изпратени по лицето на земята, Исус им предаде своите наставления. Дадем им сила да вършат чудеса и мисия да носят мира Му.
„А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му. Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, вашият поздрав за мир нека се върне при вас. Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си.“ – Исус, Матей 10:14
“Поздрав за мир”. Всъщност, този поздрав съдържа думи на благоденствие и здраве. Забележете, че Господ не ги призова да сътворяват мир на местата, където отиват или пък да се опитват да въдворяват ред… Не, Исус им даде Себе си, в лицето на Святия Дух, да бъдат носители на Неговия мир! И този поздрав за мир има едно много по-широко значение, от колкото може би си мислим. Този поздрав не е свързан само със споделянето на благата вест, но е свързан с начина ни на взаимоотношение с хората.
Носим ли мирът, където отидем? Предаваме ли Неговия мир върху близките ни? Думите ни съдържат ли поздрава за мир, щом обшуваме с приятелите си, с колегите си? Исус ни призова да имаме чисто намерение и отношение към хората около нас.
Въпреки всичко, Исус знае, че не винаги обстоятелствата ще се стичат така, както си ги представяме. Не винаги ще имаме отворена врата, не винаги хората ще реагират справедливо срещу нас. Не винаги ще получаваме приемане и разбиране. Той не пропусна да ни инструктира, че начинът да се справим с тези ситуации е като “отърсим праха от нозете си”.
Знаете какво представлява прахът, нали? В момента, в който отворим прозореца или вратата на терасата, стаята за секунди се замърсява с прах. Дори не можем да видим как праха влиза в дома ни, но всеки ден го чистим, защото е мръсотия, която ни вреди. Вреди на тялото ни, на дишането ни и т.н….
Истината е, че прахът ни разсейва от вечността! Прахът е онзи момент във взаимоотношенията ни, когато позволиш обидата да завладее сърцето ти или пък, когато повториш клюката и се престориш, че всичко е наред. Прахът се полепва по теб, когато дойде надменност и себеправедност, когато не желаеш да простиш и не желаеш да продължиш напред… Тези и още много други са ситуациите, за които Исус говори, че трябва да „отърсим праха от нозете си“.
Да, понякога е много по-трудно, от колкото предполагаме, но това е начинът да живеем чист живот. Създадени сме да обичаме, да прощаваме и да помагаме, каквото и да ни коства това.
Наскоро чух този цитат – „Животът е твърде кратък, а призванието ти е твърде голямо, за да живееш обиден“. Толкова истина има в това изречение. Тези 80-90 години, които имаме на тази земя са секунди в сравнение с вечността, за която сме създадени. И защо да пропилявам живота си като живея обиден и в резултат на това да загубя мястото си във вечността, като всъщност мога да отърся праха от нозете си и продължа напред?
Leave a Reply