Последната вечер. Преди великите страдания, преди голямото дело.

Исус прави нещо, което, учениците трудно приемат. Той става от мястото си на мсата, взима кърпа и купа с чиста вода, коленичи пред учениците и започва да мие нозете им, един по един.

Измиването на краката е било традиция по времето на Исус. Пътищата са били прашни и обувките не са били в изобилие. Знак на почит и уважение към гостите на нечии дом е било, домакинът да осигури слуга, който да измие краката им.

Учениците сигурно са били озадачени от смирението и снизхождението, което демонстрира техният Спасител и Господар – Исус. Всички остават безмълвни в тишина.

Исус:  “Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. “

Дори преди великите скърби, Христос, покорно сяда да вечеря с човека, който ще го предаде и смирено измива краката на учениците. Във всяка ситуация, не пропуска да остави пример след Себе си. Да покаже отношението, което трябва да придобием, вършейки волята на своя Небесен Баща.

В този ден си задавам въпроса дали бих прекарал последните си минути от живота си в служене на някого?