Обичам да тренирам на вън и по-конкретно да бягам на дълги разстояния. Така беше и вчера, когато излязох за поредната си обиколка на един офроуд, стръмен терен.

Докато изкачвах един от баирите, се почувствах сякаш носех допълнителна тежест върху краката си. Естествено, всичко беше наред, но вече бях уморен. Това, което не знаех е, че Бог беше решил да използва ситуацията и да ме научи на нещо. Той обърна вниманието ми върху тази „тежест“, която не знаех откъде идва и ми прошепна – „Много пъти се опитваш да бягаш с тежести, които не ти принадлежат и които не бива да носиш върху себе си.“

Псалм 55:22 “Възложи на Господа товара си, и той ще те подпре: Не ще допустне никога да се поклати праведният..”

Спрях музиката в слушалките и започнах да разсъждавам върху това. С всяка стъпка осъзнавах, че Бог иска да ме освободи от товари, които съм избрал да нося, а изобщо не ми е било работата да го правя. И малко по малко започнах да си давам сметка, че някои битки, които водя в живота си, не са моите битки. Избрал съм да ги водя, поради различни обстоятелства, но това не означава, че ми е било мястото да го правя.
Понякога, докато осъзнаем истината, преминаваме през процес, в който се учим да практикуваме вярата си. И това е добре. Бог е добър учител и е дълготърпелив.  Готов е да помага колкото трябва, стига сърцата ни да го търсят със всеки удар, който правят. Не забравяй, че Исус умря на кръста, заедно с целия грях на света. Възкръсна на третия ден от смъртта. Той погреба тъмнината и възкръсна в светлина. И всичкият товар остана на кръста, само Исус възкръсна. Той го погреба, за да можеш днес да имаш избор – да не носиш тези неща на гърба си.

Създадени сме да минем едно дълго трасе, което не винаги е прав и равен път. Не винаги времето ще бъде ясно и прохладно. Не винаги ще се чувстваме добре. Но пък, не сме предназначени да бягаме сами. От началото на света, идеята на Бог винаги е била, да бягаме заедно с Него. Да носи дрехите ни, да ни дава вода, когато ожаднеем, да ни насърчава и привдига и да държи ръката ни, когато се уморим. Такъв е Той загрижен и любящ. Няма да те остави да избягаш трасето сам.

И следващият път, когато усетиш тежест върху себе си, която не ти принадлежи, знай, че Той е до Теб! Предай товара си и бъди свободен.