Исус иска и ще продължава да копнее да общува с теб. Твоя е отговорността да отвърнеш на същото. Този копнеж е изобразен в книгата Откровение:
„Ето, стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той – с Мене“ (Откровение 3:20)

Тази картина ни насочва към древната традиция на еврейска сватбена покана. В дните на Исус, мадоженецът, заедно с баща си, отиват при вратата на бъдещата съпруга, носейки чаша вино и цена за булката. Стоейки на врата, те хлопат. Ако булката отвори вратата изцяло, това е знак, че тя казва „да, ще бъда твоя съпруга“.

По същият начин Исус и Отец стоят на вратата на сърцето ни и ни канят да бъдем Христовата невяста.

Успяхте ли да го разберете? Исус и Отец хлопат на вратата на сърцето ни, канейки ни да бъдем Христовата невяста. Същността на булката е изключителна, защото включва предимства, които не могат да бъдат открити в никой друг тип връзка. За да може всеки от нас да се докосне до тези „предимства“, които са изключителни за булката на Христос, сърцата ни трябва да са отворени за да чуят Неговия глас, да отворим широко вратата и да Му дадем пълен достъп.

Господ е джентълмен, затова няма да те насили да Го приемеш. Той вече те е избрал. Но ще го избереш ли и ти?

Причината, поради която Исус хлопа на вратата е, защото иска да има лично взаимоотношение с теб. Самият факт, че хлопа, означава, че си търсен. Хлопайки, Той очаква да бъде желан. За съжаление, много от нас, Го караме да чака. Искам да забележите, че Исус адресира църквата, а не невярващите. Исус не се примерява с ролята на безучастен, отчужден съпруг – Той иска да бъде близък с теб.

Открил съм, че стената, която ни отделя от възможността да чуем Божия глас е разсееността. Разсейването идва в различни форми, но най-често срещаната е заетостта. Помислете за това: често се случва да игнорираме Божето хлопане по сърцето ни, защото сме разсеени с други неща – интернет, телефоните, филмите,  странични шумове, проекти, активности и така нататък.

Сред всички конкуриращи гласове, да не би да сме заглушили Божия глас?

На този етап, мисля че е разумно да се вслушаме в предупреждението на Павел:
„Така и постъпвайте, понеже разбирате какво е времето: настъпил е часът вече да се събудим от сън, защото сега спасението е по-близо до нас, отколкото когато повярвахме.“ (Римляни 13:11)

 

Автор: Джон Бивиър