Независими

Независими

На 22.09 отбелязваме Деня на независимостта. Този ден е свързан със събитие от 1908 г., когато България окончателно скъсва веригите на продължилото 5 века Османско владичество. Един дипломатически акт, с който страната ни заявява своята воля и решение сама да определя съдбата си, неподвластна на никакви други сили. На този ден ние трябва да си дадем сметка за истинската цена на свободата. Свободата е нещо, към което хората винаги са се стремили. Заради свободата българските революционери са били готови да дадат живота си. Техният девиз „Свобода или смърт“ ясно илюстрира копнежите им – те предпочитат да умрат, но да не се покорят на тираничната османска власт.  Освобождението на България, обявяването на независимостта, сякаш не донесоха на обществото онзи блян, за който революционери даваха живота си. И това ни кара да се замислим, достижима ли е свободата? И преди да отговорим на този въпрос, трябва да видим какво, всъщност, е самата свобода. За целта ще се върнем още по-назад във времето, когато един народ бе освободен от вековно робство. Евреите бяха роби в Египет. И като такива те нямаха никакви права. Те бяха чужденци в земя, която не беше тяхна и бяха експлоатирани от владетели, на друг народ. След векове на страдание Бог чу виковете им и употреби Мойсей, за да ги изведе от земята на робството. И те бяха изведени. Една свобода, която бе бленувана и постигната с цената на много мъки, болки и страдания. Но сякаш тази свобода им донесе повече нещастия. Това пролича от факта, че те много бързо разбраха какво губят – да, бяха роби, но имаха домове, осигурени от техните господари,  разполагаха с храна, дадена им от същите тези господари. А там, в пустинята, тези господари ги нямаше. Евреите бяха лишени от домове, нямаха и храна. Оказа се, че мечтаната свобода им донесе едно робство, по-тежко от египетското. Свобода, за която не бяха готови. Сега трябваше сами да се грижат за прехраната, сами да си осигуряват домовете. Нямаше ги тези, които се грижеха за тях, пък дори и с камшик в ръка. Всъщност, евреите бяха свободни, но не го осъзнаваха. Те имаха съвсем различна представа за същността на свободата. Израилтяните мечтаеха за свобода, но не бяха готови да платят цената. А цената на свободата е висока. Тя се измерва не само с живота на тези, които се борят за нея. Тя има много измерения, но най-важното е възможността човек сам да определя и решава съдбата си. За Божиите хора свободата е възможност човек да се покланя на Бога, без някой да му пречи и с Неговата помощ да живее един пълноценен живот.

Днес, когато отбелязваме Деня на независимостта, следва да се запитаме, готови ли сме за тази свобода? А ние живеем във време, не по-малко различно от времето на евреите в пустинята. Освободени от тираничния безбожен тоталитарен режим, сякаш си спомняме с носталгия за него. Но въпросът, който трябва да си зададем е как да използваме дадената ни от Бога свобода, за да изградим един нов, по-добър живот. И след като имаме свободата да се покланяме на Бога и да Го следваме, то не ни остава нищо друго освен да Му се доверим и да се оставим да бъдем водени от Него. Именно това е истинската свобода за християнина. Отделени от Бога, ние сме роби, макар да се чувстваме свободни. Само вярата и упованието в Него ни дават онази истинска почивка, онази истинска свобода, за която всеки мечтае и иска да живее. За нея някои са готови да дадат живота си.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.