Има една истина, която лежи в поклонението ни пред Бог и тя е:

Когато не задържаме нищо от Бог,
тогава Бог няма да задържа нищо от нас.

Замисляли ли сте се защо се покланяме? Покланяме се, защото поклонението носи благословение. Покланяме се, защото Бог има много, което иска да ни даде.

В първата книга на Библията – Битие, откриваме историята на Аврам. Той е човек, който дълго време е чакал да има дете. В късните си години, Бог му подарява син и Аврам го кръщава с името Исак.  Един ден се случва сленото – Бог казва на Аврам, че трябва да принесе сина си в жертва пред Него.

„Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“ – Битие 22:1-2

Знаете в какво се изразява жертвата, нали? Жертвата е убийство. Бог, перифразирайки, каза: „Авраме, искам да убиеш сина си за мен.“. Това е изключително странно, необичайно и дори абсурдно за човешкия ум. Но, ако сте продължили да четете Библията по-нататък, тогава сте разбрали, че Бог прави “необичайни” неща. Това е част от същността Му, която не винаги успяваме да разберем в началото, но с вяра и доверие виждаме чудният край.

Ако искаш да видиш чудото,
трябва да свикнеш с необичайното.

Аврам познаваше Бог и покори. Извика двама слуги, магаре, дърва за жертвата, извика сина си и потеглиха към мястото, което Бог му показа. Четем, че са вървели 3 дни. Представяте ли си да мислите, в продължение на 3 дни, как ще убиете единственото си, любимо дете?

Когато пристигат на мястото, Исак задава въпрос на баща си: “Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“

И преди Аврам да принесе в жертва синът си, ангел от небето му казва: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!” Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ – Битие 22:12

Аврам познаваше Господ и знаеше, че поклонението носи благословение, независимо от вида на жертвата. Поклонението включва всичко. Бог няма да се примири с 99% от нас. Той иска 100% – вниманието ни, времето ни, ежедневието ни, ресурсите ни, семейството ни, същността ни… Бог иска целия ни Живот. 

Добрата новина е, че Бог винаги оценява това, което Му даваме. Той знае колко ни е коствало да се откажем.

„Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята ЗАТОВА, ЧЕ ПОСЛУША ГЛАСА МИ.“ – Битие 22:16-18