Да докоснеш небето!

Да докоснеш небето!

Преди около 10 години любимото ми занимание беше да намирам и записвам рецепти за торти, сладкиши и други специалитети. Не исках просто да правя десерти за семейството си, а да разбера повече за сладкарското изкуство! Мечтаех не само да бъда добра в това, което правя, а да уча и да работя с най-добрите сладкари в света. Мечтата ми беше невъзможна. Имам прекрасно семейство и съпруг, когото много обичам, но цялото ми време беше погълнато от грижа за трите ни деца и домакинството.

По-късно семейството ни се премести в Лондон и аз вече знаех, че там е най-престижното кулинарно училище в света Le Cordon Bleu. Започнах да уча усилено английски език и се явих на приемни изпити. Бях приета и тогава дойде най-голямата изненада в живота ни. Очаквах четвъртото ни дете и по всичко изглеждаше, че няма да е лесно. Бях щастлива, но да си призная и много притеснена на моменти. Мечтата ми беше придружена с най-сладкия подарък от Бог – Марк.

Не беше лесно, всъщност никога не е било след всеки преодолян връх се появяваше нова планина, но Бог винаги ми помагаше и показваше Своята милост към мен, дори в най-малките неща! И ето ме в пролетта на 2019 година дипломирана Pastry Chef в Le Cordon Bleu London. В деня на завършването си, вече имах препоръки за известен ресторант с Мишлeн звезда. Отидох на първото си интервю за работа и бях много развълнувана. Интервюто мина много добре предложиха ми много добра позиция и заплата и ….. безумни часове работа. Отказах!

Да, аз имах мечта и тя стана реалност, поради милостта и помощта на моя Бог, но за мен семейството ми беше на първо място и децата ни да бъдат отглеждани и наставяни в Божия път и Истина, а това изисква време и грижа. Върнах се към ежедневието си, но също исках и да работя това, което обичам да правя. Истината е, че нямах търпение да работя. Кандидатствах и ходех на интервюта, но не се случваше нищо особено!

Понякога всичко ми се струваше едно голямо чакане и, че животът ми е на “пауза”. И тогава си мислех, че по-търпелив човек от мен няма. Докато месеците не започнаха да се нижат и на моменти се чуствах изгубена. Молех се пред Бога, а понякога в отчаянието си Му казвах, че нищо не се случва с мен, че Неговият план не работи и че сигурно Той иска да ме научи на нещо, но аз не се справям и не научавам нищо в това цялото чакане.

Докато се молих в един от тези трудни дни Бог ми даде един стих, който дълбоко докосна сърцето ми, Псалми 27:14: „Чакай Господа…Дерзай и нека се укрепи сърцето ти!  Да, чакай Господа!“ 

И реших ще чакам, колкото е необходимо.

Това разчупи сърцето ми, започнах да усещам Неговото реално присъствие. Исках да общувам с Него. Чаках с нетърпение времето да бъда с Него и тогава разбрах, колко не просто нетърпелива съм била, а как съм се бунтувала спрямо Него. Бог ме изобличи и аз се покаях, и тогава дойде радостта в Неговото присъствие. За мен вече нямаше значение дали някога ще работя това, което обичам. Аз исках само Исус и Неговото присъствие в живота си. Не искам да загубя това време с моя Господ. И тогава разбрах в дълбочина стиха. Да чакам Господа….. да чакам Него, да чакам Неговото присъствие!А не да чакам отговора на молитвата си!

Много скоро след тези незабравими моменти, по чуден начин Бог ми даде работа с работно време, каквото аз исках и условия, с които работодателите ми бяха съгласни. На ден втори вече знаех, че лятото ще съм цял месец в отпуска и ще мога да я прекарам със семейството си. Имам възможност да продължа да служа на жените от Църквата, в която е семейството ми и обичаме. Работата ми е повече от спокойна, а в тези среди това направо не е за вярване.

Благодаря му, че Той беше много търпелив и милостив към мен, че ме променя и ме изобличава, и не се отказа от мен, независимо колко слаба съм. 

Бог верен остава!

Свидетелство на Диди Радева, завърила британски кулинарен институт Le Cordon Bleu в Лондон. Диди е омъжена за Богдан Радев и заедно имат 4 деца. Още от младостта си посвещават живота си в служение на Бог.

Leave a Reply

Your email address will not be published.