Тази седмица бях предизвикан да се откажа от нещо, което бях решил, че ми принадлежи и имам право да го искам. Нали знаете моментът, когато се трудиш, трудиш и в края на месеца получаваш обещаната си заплатата? Знаеш, че след 30 дни ще получиш определената сума, заради която всеки ден се появяваш на работа. Е… да, но взаимоотношенията ни с Бог никак не могат да се оприличат до този пример.

Нещото, което понякога пропускаме е, че само Бог знае кога ще дойде „30-тият ден“ за да получиш заплатата си. До тогава трябва да останеш верен и постоянен. Спомням си историята на Йосиф – когато тъкмо слънцето започна да изгрява над него и всичко започна да се оправя, го обвиниха несправедливо и го изпратиха в тъмница за доста години…

Бях провокиран от Святия Дух с изречението „защо търсиш обещаното благословение повече, отколкото самия Господ“. Никак не ми стана приятно, но разбрах, че е вярно. Бог ми припомни, че на първо място смисълът на целия процес е да се научим да общуваме с Него. Господ иска да ни приближи към Себе си – за да сме близо. Той копнее да общува с нас, както общуваше с Адам и Ева в градината – лице в лице, в близост, без граници.

Замислих се, че може би се нуждаехме от този период на извънредно положение, в който да се върнем няколко крачки назад, към нещата, които сме позабравили по пътя си. Вярвам, че Бог ни призовава да се отърсим от вредните навици и заучени разбирания и да се научим да му се доверяваме отново.

Текстът е на @rhema_project