За известно време си мислех, че за да бъдеш добър последовател на Исус трябва да се съгласяваш за всичко с всеки. Мислех си, че всеки път, когато някой ме помоли за помощ трябва да се отзова и винаги да търся възможност да служа. Не е ли това, което Исус имаше предвид, когато ни призова да предадем животите си? Това не ми се отрази добре, тъй като разбрах, че да казваш “да” на всеки е изключително стресиращо и тревожно. Ще ви споделя какво научих и кое ми помогна да осъзная моята истинска отговорност като християнин. 

Знаете, че къщите идват в комплект с двор (поне в повечето случаи). За жалост, дворът не се поддържа сам. Изисква се работа, която е отговорност на собственика, за да бъде постигнат красиви вид на двора. По някакъв начин можем да убедим съседите да дойдат и да поддържат двора, но съм сигурен, че това няма да даде дългосрочно решение. Какво се случва в двора е наша отговорност, а не чужда. Ще ви въведа в следното – вие също притежавате двор. Той е вътре във вас. Самоконтролът е начинът, по който управлявате двора си. Решенията, които взимате за това, което се случва около вас. 

Някои от вас може и да имат луди дворове. Изглежда сякаш не се намира никаква ограда и всякакъв тип хора и неща са завзели земята. Като например чувствата на майка ни, изборите на съпруга/съпругата ни или пък поведението на децата ни. Знаете, че друг човек присъства в двора ви, когато се чувствате отговорни за неговата радост. Ако са нещастни, започвате да се лутате в търсене на решението как да ги направите отново усмихнати. Може би се надявате, че по такъв начин нещата в двора ви ще се оправят… Това е опасно! Започваме да правим компромис с телата ни, умовете ни, желанията и нуждите ни, за да се уверим, че другият човек е добре.
Вместо да се стресирате заради техните емоции, по-добрата възможност би била да осъзнаете, че техните емоции, всъщност, не са от  вашия двор. Тези хора трябва да поемат отговорност за собствената си грижа, също както вие трябва да поемете собствената си.

Строеж на ограда

Как се освобождаваме от хора в двора си? Като положим оградата. 

Притчи 25:8 казва “Човекът, който не владее духа си, е като разрушен град без стени”.

Наша работа е да положим здравословни граници в живота си. Как изглежда това? Хората са зрели и могат да се държат по какъвто и начин пожелаят. На тях не можем да сложим ограничение. Но можем да ограничим собственото си лично пространство. Наше право е да се отдръпнем от хора, които се държат по разрушителен и нездравословен начин. Напълно нормално е да направиш стъпка назад и да кажеш “Обичам те, но се нуждая от пространство. Ще те настигна по-късно.”

Процесът на полагане на огради, много честно, не се харесва на хората. Може и да ви обвинят, че не се грижите за тях и дори, че не ги обичате. Когато това ми се случва, се нуждая да си припомням, че не съм извършил нищо лошо. Как хората ще реагират спрямо мен е изцяло тяхно решение. Как аз ще реагирам спрямо тях е моето решение. Все още ме е грижа за тях, но избирам да огранича достъпа им към живота си. Това е моето най-ценно. Трябва да го пазя. 

Емоционална грижа. 

Друг начин за обработване на двора е поемането на отговорност към емоциите ни. Може да се чувстваш ядосан, тъжен или разочарован, но е важно да разбереш, че тези емоции са в двора ти. Никой не е достатъчно силен, за да те накара да се чувстваш по определен начин. Направи крачка назад, огледай двора си и работи в тази посока. Задавай въпроси “Защо се чувствам разочарован? Защо се чувствам ядосан? Защо искам да се предам? Прецени нещата.
Понякога всичко е в рамките на един ден. В други случаи, нещата ще изискват повече време. Част от добрата грижа към двора си е да изразиш желанията и нуждите си и да намериш здравословен начин да ги посрещеш

Слагаме граници във взаимоотношенията си, за да защитим това, което Бог ни е дал да наставляваме. Да се натоварваме с чуждите емоции е изтощително. Ако се чувстваш претоварен, може би имаш човешки намеси в двора си, които не принадлежат там. Да обичаш себе си се изразява в това да си сигурен, че живееш в призванието си, за да имаш здрав и пълноценен живот. За момент може и да се дистанцираш от хора, но в края ще успееш да дадеш своето най-добро, защото си успял да се съхраниш цял.

Автор: Хавала Кънингтън