Категория: Любов

Човешкото щастие е променливо, защото зависи от обстоятелствата в живота. Новороденото бебе кара всички да се усмихват. Неочакваното пътуване до мечтана дестинация предизвиква неописуемо вдъхновение.

Има една истина, която лежи в поклонението ни пред Бог и тя е: Когато не задържаме нищо от Бог, тогава и Бог няма да задържа нищо от нас.

Случвало ли ви се е да гледате талантите си, чувствайки се недостатъчно екипирани, за да изпълните длъжността, на която сте поставени?

Забелязал съм нещо, което се повтаря в живота на повечето хора, независимо дали посещават църква или не. Всички сме предизвикани от идеята за целта. Искаме да знаем какво е предназначението на живота ни. Искаме да изживеем целеустремен и пълен със смисъл живот.

"Велики Боже, Ти вършиш чудеса. Господи, ти си го правил в миналото и Ти благодаря, че ще го направиш отново. Ти си на трона, борейки се в нашите битки, Ти отблъскваш силите на тъмнината. Сега заявявам: Ти си моят Господ, Бог и Спасител! Благодаря Ти, че отваряш правилните врати и затваряш грешните. Ти водиш правилните хора по пътя ми като отблъскаш онези, които не трябва да са там.

"Безразлични към опасността те се грижеха за болните посрещайки всяка тяхна нужда и служейки им в Христос и заедно с тях си отиваха от този живот изпълнени с неизразима радост."

Когато не задържаме нищо от Бог, тогава Бог няма да задържа нищо от нас. Замисляли ли сте се защо се покланяме? Покланяме се, защото поклонението носи благословение. Покланяме се, защото Бог има много, което иска да ни даде.

Обичам да тренирам на вън и по-конкретно да бягам на дълги разстояния. Така беше и вчера, когато излязох за поредната си обиколка на един офроуд, стръмен терен. Докато изкачвах един от баирите, се почувствах сякаш носех допълнителна тежест върху краката си. Естествено, всичко беше наред, но вече бях уморен. Това, което не знаех е, че...

Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя. Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми. Книга на пр. Исаия, гл. 49, ст. 15-16*  В килията беше тъмно, влажно и мирише на смърт....