Аз съм Даниела Апостолова и това е моята история.

Живеех в чужбина и взимах добра заплата, но вътрешно бях много самотна. Когато празниците наближаваха, чувството на самота се задълбочаваше. Всички се събираха със семействата си, но аз бях сама. Липсваше ми да имам собствено семейство. Търсих щастието. В продължение на години, щом минавах покрай някоя църква, влизах, палех свещ и се молех на Господ да ми изпрати правилния мъж, с когото да създам семейство и да остарея.

Господ чу молитвите ми и ме благослови с много добър, любящ и всеотдаен съпруг със семейни ценности. Сключихме брак, записах се да уча висше образование и там се запознах с една изключителна млада жена. С течение на времето станахме семейни приятели. Тя ми сподели блага вест за Христос и ме покани в църквата, в която ходеше. Приех с радост и така започнах да посещавам Евангелска петдесятна църква – Варна. До тогава, със съпруга ми сме били в православен храм и не бяхме влизали в подобна църква. Първите пъти оставах със смесени чувства. Хвалението ме привличаше, макар че за първи път чух подобна музика. Харесваше ми, че разбирах текстовете на песните. Съмнението, което имах беше в това, че пасторът не носеше расо. Размишлявах каква е тази църква… Борбата в мен продължаваше, но реших да отида още няколко пъти. След всеки път се чувствах по-добре и разбрах, че на това място научавам много за Исус Христос и делото му на кръста. Това, което в православната църква не успях да чуя. Щом се включих в групата „Ново начало“ в църквата, получих отговори на различни въпроси и започнах да разбирам това, което чета в Библията.

Със съпруга ми искахме да имаме деца, но не успявахме. Избрахме да опитаме с инвитро процедури, но отново без успех. В следствие на това, ми откриха бучки по гърдата. След консултация с лекар ми обясниха, че е доброкачествен и нищо не може да се направи. Опитвах се да не мисля за това, но с течение на времето се увеличиха много. Молех се дни наред и скоро спряха да се увличават. След още време и молитва с вяра, лекарите установиха, че бучките са изчезнали! Благодаря на Господ, че ме изцели! След всичко това, решихме да спрем с инвитро процедурите. Господ ми даде спокойствие и увереност, че ще имам деца. Не знаех точно как ще стане, но бях сигурна, че по един или друг начин ще ни даде дете. Подадохме документи за осиновяване. И след една година и осем месеца Господ ни благослови с прекрасно дете.

Всеки ден благодаря на Бог за това, че ме срещна! Благословена съм с прекрасен съпруг и дъщеря. Благодарна съм, че Бог отговаря на молитвите ми на правилното време Бях самотна, но сега съм много съм щастлива, благодарна и изпълнена с вяра и надежда.