Имах прекрасно детство. Заедно с моите шест братя и сестри играхме на воля, но там някъде в сърцето си усещах липса, поради отсъствието на моя баща. Той все беше зает и рядко виждах лицето му. Липсата се усили особено в тийнейджърските години, когато най-много се нуждаех от неговата подкрепа. Търсих истинската любов и смисъл на живота си, но никъде не ги намирах. Нищо не ме задоволяваше истински. Чувствах се объркана и празна.

На шестнадесет години преживях нещо, което промени живота ми. Срещнах една жена, която разказваше развълнувано за Христос. Тя Му се възхищаваше и думите й звучаха, като че ли Го познава лично. Беше станала свидетел на много Божии чудеса – болни да се изцеляват и мъртви да възкръсват. Слушах с притаен дъх. Удивително беше как лицето й светеше и очите й блестяха от щастие. В нея имаше нещо различно, което не бях срещала до тогава. Казах си: “Ако това е да си християнин, искам и аз да съм като нея!”.

Поисках да се молят за мен вярващи хора и усетих една топлина в тялото си. Спомням си как много плаках – като малко дете. Почувствах, че Бог е мой Баща и ме прегръща с огромна любов, за която винаги съм мечтала.

Сълзи от радост се стичаха по лицето ми. Бях като една малка прашинка в голямата Му ръка и едновременно толкова ценна и важна за Него.

Искам да е с мен винаги! Намерих това, което ми е липсвало – моят Баща! Истинската любов! Усетих, че Бог е жив и реален. 

От една объркана тийнейджърка, без посока и цел, аз намерих смисъла на живота си. Всичко се промени и днес аз съм благословена, радостна, пълна с енергия и ентусиазъм жена.

Живея мечтата си – пътувам по градове и села; на свой ред отивам при отчаяни хора, за да им занеса Благата вест. Полагам ръце на болни и те оздравяват.  Преживявам всички тези чудеса, за които бях слушала. Сега и моите очи блестят от радост, когато разказвам за чудните Божии дела.