Цял живот съм търсила нещо. Няма място, където да не съм ровила; няма учение или религия, която да не ме е увличала. Това продължи твърде дълго, докато научих, че моята леля (най-малката сестра на майка ми) е променила тотално живота си. Животът й беше ужасяващ. От жената, която всички познавахме, изведнъж тя се превърна в нещо друго. Тя познаваше Исус. Аз я питах за Него и тя ми обясняваше странни неща. Казах й: „Аз вярвам, че има Господ, но докато не Го видя, няма да повярвам!“.

Това продължи до момента, в който разбрахме, че вторият ни син има неизлечима болест – рак на черния дроб с множество разсейки. Тогава една моя приятелка ми каза: „Нека отидем да се помолим в църква, Господ може да направи чудо.“. Молиха се за детето, молиха се и за мен. Мина време, но нищо не се случваше, когато един ден реших да предам живота си на Христос. Така започна моето приятелство с Господ – в най-голямото изпитание, което щеше да преобърне живота ми на 180 градуса. 

След като синът ми издъхна, аз изпаднах в пълен бунт против Бог и наговорих много лоши неща против Него. Нарекох го всякакъв. Копнежът и вярата ми бяха, че Той ще го изцели. Не разбирах, че изцелението и спасението са две различни неща – едното касае тялото ни, а другото душата.

През тези 29 дена, когато Господ ме отдели съвсем сама с детето в болница в друг град, Той правеше всякакви чудеса за мен, но те не са толкова важни, колкото това, че ме научи и ми показа какъв живот трябва да водя. Това промени коренно моята гледна точка и отношение към нещата. Аз бях манипулативна, деспотична, нетърпяща противоречие жена. Знам каква бях, знам каква съм сега и надеждата, и вярата ми е за това каква ще бъда, позволявайки на Исус да ме променя. Господ направи най-голямото чудо в живота ми като промени самата мен.