Всяка година на един и същ ден семейството ни празнува едно велико чудо, едно избавление.

Минути след като едно от децата ни се роди, докторът дойде при мен, хвана ме за ръката и усетих,че трепери. В гласа и погледа й имаше притеснение и тя внимателно ми съобщи, че с бебето има сериозен проблем. Обявиха ни около 12 критични часа, в които да очакваме каква ще бъде съдбата му. Въпросът беше на живот и смърт.

Не съм очаквала да чуя такова нещо. Различни чувства и мисли започнаха да се блъскат в мен. Събрах се и като един порядъчно вярващ човек казах примирено „Господ даде, Господ взе… да бъде благословено името Му!“. Библейско е (за справки книгата Йов). Няма как да не благодаря на Бога за явната Му намеса и избавление, които последваха. Приятели, тук започва интересната част. Не мина много време от първата ми реакция, когато чух в себе си

“Не с физическите си уши, но с ушите на сърцето си” – ясен, познат глас. Глас, който носи спокойствие, надежда и увереност. Глас, който може да променя съдби. “Аз Съм възкресението и живота!“ – отново цитат, написан в Библията.

Бях чувала това много пъти, както и лично чела не веднъж, но сега то се превръщаше в живот за мен. Избрах и постепенно започнах да вярвам в това. Не е лесно, когато вярата се сблъсква с фактите. След кратко лечение, от болницата изписаха живо и напълно здраво дете, което прибрахме вкъщи с голямо вълнение и радост.

Това преживяване беше променило и нас самите, за добро. Бяхме по-прогледнали за света и хората около нас.

Няколко седмици след изписването бяхме на контролен преглед и специалистът заяви, че е имало опасност  да останем увредени с церебрална парализа. От това изказване отново бях разтърсена. Разбирате ли, че става въпрос за нещо много сериозно? От какво ни беше избавил Господ?!  Нямаше такива изразни средства, с които можеше да Му благодарим. А само година по-късно съседите от квартала го наричаха „състезателят“, защото когато го извеждахме на разходка той не просто ходеше, а  бягаше. Като го гледах, сърцето ми всеки път се разтопяваше от благодарност.

И така… Избавлението винаги е близо, в каквато и ситуация да се намираш. Всичко е въпрос на избор на какво и на кого вярваш. Богове много, но само един е истинският – „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“. Да “и Живота“ !

– Христина